Очарование относно историята на Шанхай

Очарование относно историята на Шанхай

Очарование относно историята на Шанхай

Blog Article

Захари Карабашлиев: Ако загубиш съзнанието си за памет и за минало, губиш и усещането за бъдеще

Тя не искаше да напуска Париж. Нито този апартамент с високи френски прозорци и високи тавани, нито пък съседите от "Рю дьо Лизбон" . Нито "Ла Пагод", магазина, който чичо ѝ притежаваше, и красивите му антики.

Мишел Уелбек: Хората, които имат хуманни идеи, са катастрофа

​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​

Пътуването до ваканционната хижа се превръща в екстремно изживяване за свързване между майка и син…

Потеря собственных вооружённых сил вынудила Чан Кайши опираться на командующих провинциальными войсками, которые не заканчивали Академии Вампу и чья лояльность была под вопросом. Из-за утраты собственных вооружённых сил Чан Кайши лишился рычага воздействия на местных полевых командиров.

Мишел Уелбек: Хората, които имат хуманни идеи, са катастрофа

Не можеше да се противи на желанието на чичо си. Но може би щеше да намери начин да го накара да промени решението си, да ѝ позволи да остане в Париж и да продължи да работи в магазина.

ПЪРВАТА СЪПРУГА БЕШЕ УГОВОРИЛА БРАКА НА ТЕО преди много години, когато все още бяха в Шанхай. Тогава нямаше нужда да бързат да определят датата на сватбата, защото Тео и бъдещата му булка още нямаха петнайсет години.

Георги Господинов: "Градинарят и смъртта" не е книга за смъртта, а за живота, който чезне

Харуки Мураками изрази радост от първата анимация на негови разкази

Полномасштабная война могла бы быстро перемолоть небольшое количество вооружённых по последнему слову военного дела дивизий и лишить Китай промышленной базы.

На Полин ѝ беше позволено да разкази Шанхай изпрати Тео, но само до края на "Рю дьо Лизбон" .

Полин въздъхна и потърка за последно нефритеното конче с велура, взе нефритено зайче и започна да полира закръглените му хълбоци. Не се и съмняваше, че веднага щом изтече договорът на Тео, баща му щеше да го качи обратно на парахода за Шанхай.

Report this page